Обединения на търговци
КОНСОРЦИУМ и ХОЛДИНГ
Същност
Обединения на търговци биват различни видове и под различна форма. Някои от най-често използваните са картел, тръст, концерн, консорциум, холдинг, европейско обединение по икономически интереси. Последните три имат правна уредба и у нас.
Видове
I. Картел
Картелът също има уредба в Закона за защита на конкуренцията, а легалната му дефиниция гласи следното: “Картел” е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или повлияване на съответните параметри на конкуренция чрез практики, като например определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на търговия, включително по отношение на правата на интелектуална собственост, определяне на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа или антиконкурентни действия срещу други конкуренти. Видно от дефиницията, правноорганизационната форма на картела може да бъде различна, но най-често е под някоя от следните форми:
- Гражданско дружество
- Джентълменско споразумение, т.е. без правна форма;
- Търговско дружество
Може би най-известният международен картел е Организация на страните износителки на петрол, т.нар. ОПЕК.
Отношението на законодателството спрямо картелите цели постигане на известен контрол, а някои дори го забраняват. Нашата нормативна уредба се стреми да ги ограничи.
II. Тръст
Тръстът произхожда от Америка и е познат от англосаксонското право, като Джон Д. Рокфелер се счита, че е положил началото на този тип обединения. През 1882 г. Рокфелер обединява 40 нефтени компании в тръста “Стандарт Ойл”. Това води до отделяне на управлението от собствеността, т.е. собствениците на акции предоставят правото на други лица да управляват техните активи.
Тази форма се разпространява и става господстваща в началото на XX век, но води до изкривявания на пазара, стимулирайки развитието на монополизма, което довежда до създаването на т.нар. антитръстово законодателство. И все пак тръстът се явява предшественик на холдинга.
III. Концерн
Терминът концерн, наричан още европейски тръст, е заимстван от немския език и намира най-широко приложение в Германия. Представлява икономическа групировка на еднородни предприятия, като участниците в нея запазват юридическата си самостоятелност, но попадат под общо управление. Могат да бъдат разграничени няколко вида с оглед структурата, финансовата зависимост, предметът на дейност и начинът на управление. Те биват вертикален, хоризонтален и смесен концерн. Вертикалният обхваща целият цикъл от покупка на суровини през производствения процес до реализиране на пазара на конкретната продукция. Хоризонталният обикновено включва компании със сходен предмет на дейност, които се обединяват. Смесените концерни са доста сходни с така наречените конгломерати, които се състоят от предприятия, осъществяващи различни дейности, които имат по-ограничени бизнес отношения помежду си.
IV. Консорциум
Глава осемнадесета от Търговския закон („ТЗ“) е посветена на обединенията на търговци, като е озаглавена „Обединения“. Всъщност е доста лаконична и съдържа едва няколко разпоредби, събрани в чл. 275 – чл. 280б от ТЗ. При тези обединения на търговци следва да се има предвид, че отделните търговци запазват своята правна самостоятелност, т.е. продължават да съществуват като самостоятелния правни субекти, но осъществяват дейността си при наличието на общо икономическо и правно ръководство.
Първото уредено от ТЗ обединение е т.нар. консорциум, който представлява договорно обединяване на търговци. Понеже липсва специална уредба, приложение намират правилата за гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“). Консорциумът все пак се различава от гражданското дружество по това, че съдружниците в него задължително са търговци. Като законът допуска да се обединяват всякакви търговци, в това число ЕТ, кооперации и т.н. Целта е постигане на обща стопанска цел. В практиката най-често консорциуми се създават, когато е необходимо обединяване на големи капитали, опит, физически и производствен капацитет във връзка с реализиране на мащабни проекти, като най-вече това е свързано с участие в обществени поръчки.
Търговският закон все пак дава да се разбере, че консорциумът може да се създаде както в договорна форма, прилагайки правилата за гражданско дружество по ЗЗД, така и в резултат на обединяване на търговци, които да учредят ново търговско дружество.
V. Холдинг
Терминът произтича от “to hold”, т.е. държа, което в същността на холдинговата структура е притежанието на участия на търговско дружество в други търговски дружества. Следва да бъдат направени някои уточнения относно наличието на думата „холдинг” или „обединение“ в наименованието на търговско дружество. Присъствието ѝ не означава наличие на холдингова структура, както и наличието на такава не изисква допълнително вписване “обединение” или „холдинг“, което да предхожда наименованието.
Легалната дефиниция се съдържа в чл. 277 от ТЗ и гласи: „Холдингово дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участвува в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност“. От това следва, че за да имаме холдинг, следва да са налице два вида дружества – холдингово дружество, което може да бъде само капиталово, и поне едно или повече дъщерни дружества. За разлика от консорциума, холдингът е вертикално обединение на търговски дружества, т.е. структурата е пирамидална.
На следващо място законът предвижда, че холдингът може както да извършва, така и да не извършва търговска дейност. От това могат да се направят две разграничения на холдинговите дружества, а именно, от една страна, има холдингови дружества, които само участват в други дружества, т.е. тяхната цел е инвестиционна – участие с цел доход/печалба. От друга страна стои другият вид холдинг, който е и най-често срещаният на практика, холдинг с цел участие в управлението на други дружества.
Търговският закон изисква най-малко 25 % от капитала на холдинговото дружество да бъде внесен пряко в дъщерни дружества. Пряко внесен или инвестиран означава, че сума на тази стойност следва да бъде внесена като участия в капитала на дъщерни дружества. Следващото изискване на закона е да имаме поне 1 дъщерно дружество, в което холдинговото дружество притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет.
V.I. Учредяване на холдинг
Начините за учредяване на холдингово обединение са два – първично (от горе надолу) и вторично (от долу нагоре). При първичното най-напред се създава холдинговото дружество и след това последното инвестира капитала си в дъщерни дружества, които могат да бъдат новоучредени от холдинговото дружество или да бъдат придобити дялове от съществуващи дружества, които ще станат дъщерни. Вторият начин за холдингово учредяване е, когато съществуващи независими търговски дружества приемат решение да създадат холдинг. Особеното тук е, че самите дружества не учредяват холдинговото дружество, а то се учредява от техните акционери или съдружници, като апортират в холдинговото дружество акции или дялове, които притежават от дъщерното.
Холдинговото обединение се различава от предприятията с клонова структура. При последните имаме един правен субект, при който само териториално са налице различни клонове, т.е. субектът е един, тъй като клоновете нямат юридическа самостоятелност, а при холдинга имаме различни самостоятелни търговски дружества.
Ако желаете да откриете фирма или имате допълнителни въпроси, може да разгледате сайта ни или да се свържете с нас и да ви консултираме безплатно на телефон : 0894 42 68 90.
